ЛУДОСТ ЛИ Е ЛЮБОВТА...

Приспи нощта, да не наднича
през прозореца към нашето легло.
И нека вятърът отново да отрича
че пак се е блъскал в нямото стъкло.

Изгаси Луната, нека да не свети...
А небето пък изтрий с мокра гъба.
Светлината ще идва от сърцето...
Не се усмихвай, нали била съм луда...

Нали съм луда, в сънища неземни.
С луди мисли съм в твоето сърце.
Не бяхме първи, нито пък последни
в лудост сплитали търсещите се ръце...