ПАК ЛИ....

Пак ли търся лукава пролука
слънцето в очите ми да влиза?
Не ми пука, кой ще сгази лука
или по терлици тихо се изниза..

Пак ли тежко по вълчи ще вия
в тази нощ безкрайно лунна.
Под снега зли вулкани крият
жарта на дългия път стръмен...

Пак ли песен нежна ще запея
със сърце от скръб раздрано,
или тихо сълзи в утрин ще лея
на фон ноктюрно на пиано...

Пак ли времето ще да спирам
с мисъл във чашата с отрова.
Или вино по мене ще разливам
в полет ... без тебе ... готова...