НЕ СЪМ ТАМ...

Не ме търси в гласа сиренен.
Струните му, открадна ги дъжда.
Със него, на тъмно ще поседнем,
край реката, бясно придошла.
 
Не ме търси в блесналото утро.
С него, си останахме в нощта.
С топлите, есенни краски пъстри,
утрото във залез отлетя...
 
Не ме търси и в очите лунни.
За тебе тя е, отразена светлина.
Със нея пак сме, с пясък пълни.
Пясък... на отронени цветя.
 
Не ме търси в тъжните птици,
неотлятли някъде на юг.
Очите на умиращите жрици
не пеят с ясен, птичи звук...